Екстремалът бейсджъмпър Станислав Аксенов отговори на няколко въпроса

Станислав Аксенов е първият човек в света, който комбинира роупджъмпинг и бейсджъмпинг със суспендиране на куки. Той също така е инструктор по парашутизъм и бейсджъмпинг.

Наскоро Станислав направи своя 300-ти бейс-полет и сподели отношението си към този спорт.

От колко години се занимаваш с бейсджъмпинг и колко време го преподаваш?

Занимавам се с него от малко повече от четири години, а първите ми студенти се появиха преди около половин година. Преди това бяха приятели, а след това започнаха да идват и непознати хора.

Неотдавна направи 300-ия си бейс-полет. Това е огромно число! Какъв беше този полет?

Това беше в Москва — на мястото, където съм се родил — в Тушино. Лесен, спокоен полет „за удоволствие“, просто за да отбележа числото и да си изкарам чудесно.

Станислав Аксенов, бейсджъмпинг
Какви изводи можеш да направиш след преминаването на тази граница от триста полета?

В бейсджъмпинга това се счита за голямо число. Започнах да разбирам нещо повече. Когато направиш 100 полета, ти се струва, че знаеш всичко. При 200 започваш да се съмняваш, че знаеш всичко, а при 300 осъзнаваш, че всъщност едва започваш да учиш всичко.

Какво означава за теб бейсджъмпингът ?

Практически всичко: кръг от хора, свободно време, несвободно време. Ако започнеш да се занимаваш с бейсджъмпинг, най-вероятно той ще се превърне в начин на живот, защото е трудно да го практикуваш, без да го обичаш. Това е страшно, опасно и трябва истински да обичаш този спорт.

Не преследваш популярността, а поставяш рекорди за себе си, за удоволствие. Някои не разбират това и го възприемат като показност. Как се отнасяш към това?

Колкото хора, толкова и мнения. Да натрапваш своето е безсмислено. Хората, които не се опитват да разбират, дори не е интересно да им обясняваш, защото онези, които всичко разбират, са повече от достатъчни (смее се). Така че не се интересувам от мненията на другите. За мен няма значение.

Бейсджъмпинг в Тайланд
Имаш ли любимо или постоянно място, откъдето най-много обичаш да скачаш?

Скалата в „Ton Sai“. Това е малко катераческо селце в Тайланд. Живях там повече от година и половина и направих около 150 скока от тази точка. Обожавам това място.

Когато се приземиш след полет, какви мисли те завладяват?

Различни видове радост. Понякога повече се вълнуваш за студента, който скача заедно с теб, и се радваш за него; понякога полетът е сложен, спориш със себе си дали си струва да го направиш. Тогава радостта е огромна. Понякога е лесен скок, просто го правиш. Външните фактори са много, но със сигурност в края винаги има радост (смее се).

Твоят екип „The sinner team“ е първият, който комбинира бейсджъмпинг и суспендиране на куки. Вашите видеа със скокове на куки в Тайланд вече събраха милиони преглеждания в мрежата. Информацията за вашата дейност се разпростира по целия свят. Повече положително или отрицателно има в това? Защо?

Определено положително. Има доста негативни реакции, но за нас те нямат значение. Това, че стана известно, помага, защото хората започнаха да скачат бейс с куки вече в повече от 30 страни! Мнозина идват в Русия при мен или в Тайланд, ако се намирам там, или ме откриват в Европа, когато съм там. Сега много хора научиха за нас, а още повече искат да опитат! Това е страхотно!

Ти и екипът ти сте се появявали в предавания на финландския „MTV“, германски телевизии, „DISCOVERY CHANNEL“, както и на руските канали „Перец“ и „ТВ3“. Усещаш ли, че си допринесъл значително за света на екстремните спортове? Как сам би оценил това?

Със сигурност има принос. Но телевизията не е показател. Рядко общуваме с телевизионери. Най-често те сами се появяват и вземат каквото им е нужно. Дейността ни вече почти никого не изненадва. Хората, които скачат бейс, знаят, че съществува бейсджъмпинг с куки. Принесъл съм нещо, но за мен най-важното е, че много хора са го опитали. Моята цел е да популяризирам това за онези, които имат нужда. С всяка година все повече хора научават за скоковете — значи, всичко работи!

Завърши изречението: „Моята работа е да…“

Работя. Не виждам разграничение между себе си и работата си. Аз съм това, което правя.

Какво правиш за човека, който идва при теб? Мисля, че давам на тези хора най-силните емоции, които биха могли да изпитат през целия си живот, въпреки че при всеки е различно. И макар за мнозина този опит обикновено да не е преломен момент, той носи огромни незабравими усещания. Някои хора дори променят живота си.

Какво можеш да пожелаеш или посъветваш начинаещите екстремисти?

Правете това, което желаете. Никога не спирайте и не се колебайте! Не всичко се получава веднага, но ако вложите достатъчно усилия — всичко е възможно. Убедих се сам: неща, които някога изглеждаха невъзможни, сега са напълно постижими.

Автор: Евгения Дятлова