Състезания с джипове в калта
Съществува една доста голяма група от хора, които изобщо не се притесняват от един от най-големите проблеми на Русия – лошите пътища. Напротив, те целенасочено търсят места с минимална пътна инфраструктура, изпълнени с труднопроходими участъци и препятствия. Става въпрос за почитателите на един от най-екстремните видове техничен спорт и отдих – офроудът.
По своята същност, офроудът (от англ. off-road — извън пътя) е преодоляване на пресечена местност, безпътица с транспортно средство, автомобил или дори мотоциклет. Няма точни правила, освен при големите международни ралита – организаторите на състезанията ги съставят индивидуално за всеки маршрут или турнир (фестивал). Задачата, на пръв поглед, е проста – да се опиташ да стигнеш до финала с минимални загуби, при това е желателно да изпревариш съперниците. Но основната цел остава успешното преминаване на маршрута!
В Русия този вид автомобилен спорт добива широка популярност – безкрайните пространства и множеството девствени (непроходими) места допринасят за това. Европейските спортисти дори завиждат на руснаците – такива възможности за тренировки и състезания! Не е случайно, че сега в много градове на страната се създават офроуд клубове, а трофи-рейдовете и ралитата в Русия се радват на голяма популярност.
Уейвборд За нов вид ролкови дъски - уейвбордите , прочетете на нашия сайт.
Производителите на оптични уреди предлагат широка гама бинокли за походи, лов или риболов. Как да разберете параметрите и да изберете най-подходящия за вас, може да научите от този материал .
От историята на руския офроуд
Участници в автошествие
Създаването на подобни любителски клубове започва в нашата страна в началото на деветдесетте години. Но още през 30-те години в страната се провеждали автошествия, които, в условията на напълно неразвита пътна мрежа, могат спокойно да бъдат причислени към офроуд. Как да не се спомене известният хумористичен роман „Златният телец“ с прочутия лозунг на Остап Бендер: „Да ударим с автошествие по безпътицата и хаоса!“
Едно от най-значимите и мащабни шествия за онова време се състояло през 1933 година. Тъкмо бил стартирал Горковският автомобилен завод, а АМО (по-късно ЗИЛ) набирал обороти. Решили да изпитат възможностите на руската техника в най-екстремните условия и да я сравнят с чуждестранните образци.
Маршрутът на карта
На старта се явили 23 екипажа – шест пътнически автомобила ГАЗ-А, шест „полуторки“ ГАЗ-АА, два експериментални триосни автомобила ГАЗ-ААА и един прототип НАТИ-ГАЗ, четири АМО-3 – 2,5-тонни камиона, три триосни Форда-Timken и един Форд-АА.
Дори по днешните стандарти и с текущите офроуд автомобили маршрутът се счита за суперекстремен. Стартът бил даден в Москва, откъдето автомобилите продължили към Горки, покрай Волга – до Самара, след това поели към Оренбург.
След този град започнали безкрайните казахстански степи до бреговете на Аралското море. По-нататък ключови точки били Ташкент, Самарканд, Бухара, Чарджоу. От там започвал най-трудният участък през „Черните пясъци“ – пустинята Каракум до Красноводск на брега на Каспийско море.
Освен пълната липса на пътища, огромен проблем била водата, затова маршрутът бил планиран от кладенец на кладенец. Средства за навигация практически липсвали, използвали услугите на опитни туркменски водачи. В жегата, температурата в кабините на автомобилите достигала 75 градуса, охлаждащите системи прегрявали и за тях се използвали запасите от питейна вода.
Някои участъци автомобилите трябвало почти „да се пренесат на ръце“. В пустинни условия най-добре се представили триосните автомобили и машините, „обути“ в широки гуми – тогава наричани „свръхбалонни гуми“.
След преминаването с ферибот на Каспийско море, автошествието продължило през Баку, Тбилиси, Ростов, Харков, Тула и завършило на 30 септември 1933 година в Москва.
Резултатът бил поразителен – ВСИЧКИ автомобили пристигнали на финала, не е имало никакви загуби сред екипажите. За малко по-малко от три месеца били изминати 9400 километра, от които само около 2000 били асфалтови пътища с ниско качество, а останалото – черни пътища, керванни пътеки, а 1200 километра – пълна безпътица.
Видео "Как научиться паркуру" Гледайте видео за това как да се научите на паркур в нашата статия “Паркур като начин на живот”.
За ски курорта Шерегеш са чували мнозина. Ако все още не знаете за най-доброто място за скиори и сноубордисти, посетете тази страница .
Също така имаме разказ за най-стария и най-големия ски център в Русия – Домбай. Прочетете на адреса .
Развитието на съвременното руско офроуд движение
Състезания с камиони в калта
Но нека се върнем в настоящето.
Ясно е, че принудата да се занимават с офроуд е била ежедневие за мнозина жители на селските райони. Затова автомобилите с висока проходимост като ГАЗ-69, УАЗ, задвижваният на три оси ЗИЛ-131, ГАЗ-66, ЛуАЗ и уникалният лек автомобил ВАЗ-2121 „Нива“ са били изключително търсени.
Това е разбираемо – животът го е налагал. Но някой доброволно да кара личния си автомобил в калта и да изпитва границите на възможностите му? Да, има такива екстремисти и те съвсем не са малко.
Импулс за организираното развитие на офроуда в Русия дадоха известните ралита „Camel Trophy“, които през 1990 година се проведоха на територията на Съветския съюз, в Сибир. Резултатите от състезанията, които станаха триумф за съветския отбор, се отразиха широко в медиите и на телевизията.
Въпреки това, за любители спортисти беше почти невъзможно да пробият на такива състезания. За да се организират, в Москва се събра група ентусиасти, начело с Михаил Снарский и Тарас Нечипоренко, които решиха да намерят средства и да създадат руския клуб „Russian Off-road Center“.
Състезания с Ниви по неравен терен
Техните усилия се увенчаха с успех, и още през 1993 година под егидата на клуба се проведоха първите състезания в Звенигород. Освен това, в Двореца на Пионерите в Воробьови хълмове беше открита своеобразна спортна секция, получила така познатото сега име „Клуб 4x4“.
Щафетата беше подхваната от северната столица – през 1995 година в Санкт Петербург бе създаден „Off-road & 4x4 Club“, който редовно участваше в „Арктик-трофи“, популярно състезание сред европейските спортисти.
От 1997 година стартира и местна марка – „Ладога трофи“, маршрут около най-голямото европейско езеро, който бързо завоюва висок рейтинг и оттогава насам е едно от най-търсените събития, събиращо ежегодно стотици участници.
Сега вероятно всеки по-голям (а и по-малък) град в страната може да се похвали със собствен клуб. Значително се разшири и географията на рейдовете, експедициите, фестивалите и състезанията. Популярни са маршрутите по Северен Кавказ, в горното течение на Волга – „Сусанин-Трофи“, в беларуските гори и блата, в степна Украйна, в Уралските планини и още много други.
Руските офроудъри са постоянни участници в международни турнири, провеждащи се както в ранга на ралитата, така и под формата на трофи-рейдове.
Мраморната пещера в Крим За “Мраморната пещера” в Крим и други от най-известните пещери в постсъветското пространство можете да научите на посочената страница.
Един вид сравнително ново домашно развлечение – фингърборд. Може ли да го смятаме за разновидност на скейтбординга и изобщо на екстремните спортове? Споделете мнението си в коментарите на страницата .
Какви са особеностите на провежданите състезания?
Трофи-рейдове
Състезания с джипове по неравен терен
Обикновено този вид състезания не акцентира върху скоростта на преминаване на маршрута. Основната цел е пълното преодоляване на специални и линейни участъци в рамките на установеното време. На екипажа (обикновено двама души в автомобила – пилот и навигатор) се дава задача за всеки етап от състезанието – пътна легенда.
Предизвикателството е, че освен шофирането в условия на пълна липса на пътища, екипите трябва сами да се ориентират на терен с GPS навигация или приложените към задачата топографски карти.
Има и специални участъци с повишена сложност, естествени или изкуствени препятствия, където победителят се определя чрез време на преодоляване.
Разбира се, за участие в такива състезания автомобилът трябва да бъде старателно подготвен – ролята на техническата поддръжка е от решаващо значение. Понякога автомобилите се преработват толкова значително, че от оригиналния им модел остава само визуална прилика. Организаторите са го предвидили и затова разделят участниците в няколко категории:
Група „Рейд“ – стандартни офроуд автомобили, произведени в заводски условия;
Група ТР-1 – минимално модифицирани автомобили;
Група ТР-2 – автомобили със засилена подготовка;
Група ТР-3 – самостоятелно проектирани офроудъри или такива с мащабни преработки и почти липса на ограничения.
Съществуват и няколко разновидности на групи за мотоциклети и ATV-та. Като правило, повечето трофи-рейдове в офроуда имат формат на открити състезания, за участие в които можете да се регистрирате предварително при техните организатори.
Руските „Ниви“ и „Уазици“ са задължителни участници във всички трофи-рейдове, провеждани на територията на Русия, и не изглеждат по-зле от популярните Suzuki, Nissan или Mercedes.
Рали-рейдове
Състезания с Уазици на офроуд терен
Това вече е по-сериозно ниво в състезателния процес на офроуда. Рали-рейдовете са многодневни маршрути с голяма дължина, при които скоростта на преминаване има голямо значение.
Различават се къси рейдове с дължина до 1200 километра, така наречените Баха, рали-рейдове с дистанция до 6,5 хиляди километра и продължителност до 10 дни, както и маратони.
Най-грандиозният маратон се проведе през 1992 година по маршрута Париж-Москва-Пекин. Дължината на маршрута надхвърли 17 хиляди километра и за неговото преодоляване състезателите отделиха цял месец. Руският автомобилен отрасъл може да се гордее – второто място в абсолютното класиране зае нашият екип с „Лада-Самара“, изпреварвайки както „Mitsubishi“, така и „Nissan“, и „Volkswagen“!
Най-популярният рали-рейд се считаше пробегът „Париж-Дакар“, който обаче беше отменен поради изисквания за сигурност.
Все пак, спортистите винаги имат къде да се изявят. Например, рали-то „Пътят на коприната“ набира огромна популярност.
В рали-рейдовете съществува собствена класификация на групите мотоциклети и автомобили, като се вземат предвид видът на превозното средство, степента на неговата модификация и тегло, видът на използваното гориво.
Състезания с Камаз по кал и офроуд
Задължителни участници са винаги автомобилите клас Т-4 – задвижвани на четирите колела камиони с маса над 3,5 тона. Те също се делят на няколко категории – Т-4.1 – с минимални подобрения, и Т-4.2 – със значителни доработки в рамките на разрешените от организаторите лимити.
И отново не можем да не се радваме за нашите сънародници – екипът от Набережние Челни „КАМАЗ МАСТЕР“ е многократен шампион и призьор на световни първенства и най-популярните рали-рейдове. Само „Париж-Дакар“ е печелил седем пъти! А съперниците винаги са били силни – холандските „DAF“, немските „Mercedes-Benz“ и чешките „LIAZ“.
Мотоциклистите също се делят на три класа, които се различават според степента на модификация на байковете – продакшън, супер-продакшън и квадроцикли .
Статиите за спорт обикновено завършват с призиви като „занимавайте се с този спорт, той е много полезен“ и т.н. За офроуда такова заключение трудно може да се направи. Трябва, може би, някакво много силно вътрешно желание, неразбираема за мнозина друга лична мотивация, за да рискувате своето здраве и значителни средства, за да изпитате несравнимо удоволствие от лудото шофиране по пълно безпътие.
Видео за трофи-рейдове
Състезания в кал и по офроуд с Ниви: https://www.youtube.com/watch?v=8 _21xIsR0Yk
