Велосипед-хидроплъзгач

Хидроплъзгач със подводни крила Едно от най-интересните средства за придвижване по водната повърхност, използващо единствено мускулната сила на човека, е акваскипърът. Отдалеч може да се сбърка с велосипед, който по някакъв мистериозен начин се движи по водата. Но при по-внимателно разглеждане ще забележите, че няма педали за задвижване, нито, което е най-странното, поплавъци, които да осигуряват плавучност. Как тогава тази конструкция, която сама по себе си не е лека, а и с човек „на борда“, остава на повърхността и развива прилична скорост?

Как се движи и не потъва?

Акваскипър - воден тротинетка Конструкцията на акваскипъра (или както често го наричат – „аквапланер“) на пръв поглед е доста непретенциозна.

Широка платформа за краката е твърдо свързана с главното задно крило чрез две стойки. От платформата напред се простира тръбна рамка, завършваща с кормилна втулка, която наподобява велосипедна.

Кормилният прът преминава в „бушприт“, който е шарнирно свързан с извитата стойка на предното стабилизиращо крило. Няколко сантиметра пред предната равнина се изнася стойка с „водорез“ — глисеща пластина.

Гъвкавостта на конструкцията се осигурява от полимерна дъгообразна пружина, монтирана между „бушприта“ и стойката на предното крило. И всъщност това е всичко.

Понякога някои модели се допълват с поплавъци, които не са активни по време на движение и се използват само за подобряване на плавучността при преобръщане на акваскипъра.

Цялата конструкция обикновено е изработена от леки алуминиеви сплави, но въпреки това теглото на водната тротинетка достига 12 килограма. Как тогава се задържа на повърхността и осъществява движение напред?

Това е класически пример за използване на бионтиката – науката, която пренася принципи, наблюдавани в природата, в практическото техническо приложение.

Защо птиците не падат по време на полет? Заради подемната сила на разтворените им крила. Ако това е възможно във въздуха, със сигурност трябва да работи и в течна среда, която е стотици пъти по-плътна.

С какво развиват висока скорост водните бозайници като делфини и китове? Това се постига чрез промяна на ъгъла на атака на техните мощни „крила“ — хоризонталните им опашни плавници. На същите принципи се основава работата на акваскипъра.

Пилотът, управляващ такова устройство, извършва ритмични подскачащи движения, предавайки натоварването от краката към задното крило.

Хидрокостюм Сарган За водни спортове при студено време ще ви трябва хидрокостюм Сарган .

Не търсете повече филми за сноубордисти и скиори. Списък с най-добрите е на тази страница .

Еволюция на акваскипъра

Трампофойл - предшественикът на акваскипъра Първите разработки на този тип придвижване по вода започна да извършва шведският конструктор Александър Сахлин през 90-те години на миналия век.

Резултатът от неговата работа беше устройство наречено „трампофойл“, патентовано и представено пред обществеността през 1993 година.

Принципът на действие на трампофойла не се различава от описания по-горе. Разликата е, че необходимата еластичност на конструкцията се осигурява не от шарнирно съединение и пружина, а от извитата гъвкава рамка, която изисква значителни усилия от пилота при движение.

Подобни „водни велосипеди“ бързо добиха популярност и дълго време се произвеждаха серийно. Понякога могат да бъдат намерени дори и днес.

Акваскипърът, създаден през 2007 година с дъгообразна пружина, стана по-лек, благодарение на намаляване на теглото на рамката, и по-еластичен. Това позволи на по-широка публика да се запознае с този начин на придвижване по вода.

Акваскипърите се произвеждат в доста големи серии и не е трудно да се закупят, още повече, че цената им значително намаля – възможно е да се намери модел за около 11–12 хиляди рубли.

Пампабайк Развитието на темата доведе и до създаването на „пампбайк“. Този модел, патентован през 2003 година от южноафриканския инженер и изобретател Майк Пюзи, се различава със своя външен вид и конструктивно изпълнение, но принципът на действие е абсолютно същият.

При пампбайка вместо рамка е използвана доста широка пластмасова дъска, към която е твърдо закрепена кормилната стойка.

Платформата за краката на пилота е оборудвана с стремена, което не само създава повишен комфорт, но и позволява увеличаване на ефективността.

Интересен е и механизмът за промяна на ъгъла на атака на главното крило – той е изграден на пружинен шарнирен механизъм, намиращ се директно в точката на закрепване на стойките на крилото към платформата.

Общата конструкция на пампбайка е малко по-сложна от тази на обикновения акваскипър, което се отразява на неговата цена. Всъщност именно върху тази и най-бързата му модификация е поставен абсолютният рекорд за скорост на подобни устройства (32,19 км/час).

Техника на каране на акваскипър

Aquaskipper Не трябва да се мисли, че акваскипърът е устройство, на което човек може просто „да седне и да тръгне“. Усвояването на този метод на придвижване по водната повърхност може да изисква определени умения и значителни физически усилия. Въпреки това, след около час практика, повечето начинаещи успяват да се движат самостоятелно.

Най-добре е да започнете движението от кей или мост, издигнат на около 0,5 метра над водата. За да остане на водата и да получи двигателен импулс, акваскипърът се нуждае от първоначален тласък.

Пилотът стъпва с единия крак върху платформата, спуска предното крило до нивото на водата и се отблъсква с другия крак от опората. Минималната стартова скорост, която може да задържи акваскипъра на водата, е около 8 км/час.

Гмуркане в Пукет Гмуркане в Пукет и други от най-интересните места за гмуркане по света са описани на нашия сайт.

Може да ви заинтересува списъкът с най-добрите филми за паркур. Посетете тази страница .

Как да преодолеете страха от височини? Прочетете тук .

След като придобие първоначалното движение, вторият крак също се поставя върху платформата. Пилотът започва да извършва подскачащи движения, разпределяйки натоварването между задната платформа (до 80%) и предното крило (20%).

Леко отбутване на кормилото трябва да предшества основното усилие върху задното крило. Ако стартът е преминал успешно, акваскипърът започва да набира скорост.

Подскачанията трябва да се извършват на пръстите на краката. За движение с ниска скорост, подскачанията се извършват често и с малко усилие. За да се развие добра скорост, усилието трябва да е с по-рядка честота, но с по-дълбока амплитуда.

Една от най-честите причини за първоначални неуспехи е неравномерното разпределение на тежестта на тялото на пилота. В никакъв случай не трябва да се опирате прекалено много на кормилото – основното тегло трябва да се разпределя върху платформата.

Завоите се осъществяват с помощта на кормилната колона и чрез леко преместване на центъра на тежестта на тялото на пилота.

След първите неуспехи не трябва да изпадате в паника – техниката за управление на акваскипър ще дойде с времето. Ако използвате спасителна жилетка, неуспешните опити не представляват никаква опасност – конструкцията на устройството осигурява положителна плаваемост и може лесно да бъде изведена обратно до началната точка.

Не трябва да очаквате продължителни разходки „с вятър в косите“ още от самото начало – придвижването на акваскипър до известна степен прилича на тренировка със силови уреди. Начинаещ пилот едва ли ще издържи повече от няколко минути на водата.

Видео: как да сглобите и карате акваскипър

https://www.youtube.com/watch?v=ZeKz-EnGNFs

Заплитания за скорост или на дълги разстояния са достъпни само за доста добре тренирани спортисти. Но пък при каране на такъв „воден велосипед“ се активират практически всички мускулни групи, което превръща акваскипъра в отличен начин за фитнес.

Рекордът за най-дълго изминато разстояние на акваскипър към момента е 11,2 километра.

Техническият прогрес не стои на едно място, и в наши дни се произвежда усъвършенстван модел на мини-средство за движение с подводни крила – „хидроглайдер“. Това устройство комбинира криловия механизъм и управлението на акваскипър, сърфборд и електрически двигател и позволява придвижване със скорост до 40 км/час за повече от два часа. Но това вече е съвсем друга история.