Година след година колекцията на зимните спортове се попълва с нови дисциплини. Някои остават за любители, други получават международно признание и дори с времето влизат в програмата на Зимните олимпийски игри.
Допреди десетина-петнайсет години не всички бяха чували за спортове като кърлинг, скелетон, шорттрек, халфпайп или слоупстайл, но днес те са вече олимпийски дисциплини. Има и по-нови зимни екстреми!
Драйтулинг
Ледокопи, пикели и котки се появяват заедно със самия алпинизъм. Но „сухото катерене“ или драйтулинг е напълно нов вид спорт. Шеговито го наричат „един от най-непохватните видове катерене“. Този тип катерене е отлична алтернатива за спортисти, които не са очаровани от леда и предпочитат да тренират в по-контролирана среда.
Това е вид алпинизъм, при който се изкачват почти отвесни склонове с помощта на специални инструменти за ледено катерене – ледокопи в ръцете и обувки с котки на краката. Съществува специална техника за драйтулинг, която основно се отличава от всички други видове катерене. Няколко важни технически моменти са разгледани в статията Three Drytooling tips.
Спортистите често предпочитат драйтулинг на голата скална повърхност в междусезона и все повече в места, засегнати от глобалното затопляне. Подходящи за драйтулинг са пещери и отвесни скали, които не са идеални за традиционното катерене. Маршрутите обикновено представляват 50/50 естествени и пробити от алпинистите дупки, отвори и хватове за инструментите.
Поради това продължават споровете с привържениците на класическия алпинизъм. Драйтулингът разрушава традиционните хватове и точки за осигуряване по трасетата, което предизвиква недоволство сред алпинистите. Освен това изподрасканите и белязани скални повърхности изглеждат тъжно дори в очите на хора, незапознати с катеренето на практика.
drytooling-na-skalodrome
Това е техничен и екстремен начин на катерене, голяма част от движенията в който са неестествени и непохватни, изискващи нестандартни решения и безупречна физическа подготовка.
Компании като Petzl, Black Diamond и руската Krukonogi вече произвеждат специално оборудване за драйтулинг.
оборудване за драйтулинг
Днес почитателите на драйтулинга разполагат със свои трасета с различни степени на трудност - от лесни до изключително трудни (от М1 до М15), включително отвесни и дори обратни склонове, както и „миксове“ (съчетаващи скални и ледени участъци). Много маршрути се намират в Крим, Кавказ, Чешките Татри, Норвегия и Канада.
Също така, за драйтулинг се оборудват катерачни зали както с каменни, така и с дървени стени. Любопитно е, че почти всички начинаещи катерачи правят първите си изкачвания, както казват на техния жаргон, „на фанера“.
Етика и естетика на екологичния драйтулинг са описани в статията Rules for Dry Tooling .
Натурбан
Санният спорт натурбан не е широко известен, но като любителска дейност вероятно всеки го е опитвал. Под названието Naturbahn (на немски - естествена трасета) се крие нещо друго освен спускане със шейна по естествен склон, както деца се пързалят по хълмовете.
При подготовката на трасета за международни състезания правилото за „естественост“ се контролира строго: категорично е забранено изкуствено изменяне на релефа (повишаване на трасето), използването на изкуствен сняг или добавянето към естествения сняг на химически вещества, които да го задържат по-дълго.
Правилата регламентират дължината на маршрута (обикновено от 0,8 до 1,2 километра), броя на завоите, радиусите им, средния и максималния наклон на трасето (съответно 13 и 25 градуса). Това е истински зимен адреналинов екстрем.
Този спорт се развива в Европа от много години, а първите континентални шампионати се провеждат през 1970 г. Имаше смели опити дисциплината да бъде включена в програмата на Олимпийските игри, но идеята не намери подкрепа от международната федерация за санни спортове, защото натурбанът все още не е популярен извън Европа.
Състезанията се провеждат в три категории – индивидуално и двойки при мъжете и индивидуално – при жените. Отлични условия за тренировки и провеждане на турнири са създадени в Алпийските предгория на Австрия и Италия, добри трасета има и в Германия, Швейцария, Полша. Неотдавна беше открито трасе, което отговаря на всички изисквания, и в Русия. Провеждането на първия етап на Световната купа по натурбан през 2019 е планирано в Москва.Сквал (skwal)
На пръв поглед това изглежда като обикновен сноуборд. В основата си, когато този вид зимен спорт се появи, дори спортните функционери смятаха така, а сред участниците в състезанията по сноуборд се състезаваха и сквалисти. Но те отново и отново постигаха победи, което доведе до отделянето на дисциплината сквал в самостоятелна категория.
Дъска сквал
Интересен е епизодът на създаването на новия спортен уред, именно сквала. Известният френски скиор Патрик Балмен съчетава с лекота техниката на класическото ски спускане с уменията на сноубордист. Не знаейки на кой вид спорт да се спре окончателно, французинът, за да не измъчва себе си и да не бъде разкъсван от дилема, просто създава нова дъска, която обединява и двете дисциплини.
Skwal-дъската е своеобразен хибрид между планинските ски и сноуборда, който съчетава качествата и на двете, но е стеснен в центъра и разширен към краищата. Разликата със сноуборда е и в позицията на спортиста – той застава с лице към трасето, което му позволява да изпълнява дълбоки завои и резки обрати в двете посоки. Техниката за спускане с тази дъска е по-строга и изисква специалната подготовка на състезателя.
skwal
Тази дисциплина е млада, но набира все повече почитатели. Популярността ѝ расте и в Русия. Спортните компании предлагат необходимото оборудване от най-добрите европейски производители. Активно функционира и форум на руските сквалисти, където те споделят впечатления за новото оборудване, откритите трасета, дават съвети и качват снимки.
Сноускаут (Snowscoot)
Какво да правят любителите на планинското колоездене през зимата, когато навсякъде има сняг? Няма проблеми – за това съществува сноускаутът или байкбордът. Това е хибрид между сноуборда и обичайния велосипеден скутер.
сноускаут
Конструкцията на сноускаута се състои от две широки ски-дъски със заоблени предни и задни краища. На първата, която е по-дълга, е монтирана рамката и закрепванията за обувките на байкбордиста. Втората дъска е по-къса, свързана е с кормило от велосипеден тип и служи за задаване на посоката при спускането или за спиране. Спортистът управлява този „снежен скутер“, стоейки на леко свити в коленете крака.
Екстремен сноускаутинг
Сноускаутът е създаден във Франция през 1991 г. от Франк Петуд за състезанията Concours Lépine. Именно тогава Петуд патентова уреда.
Проба на новия уред, 1991–96 г.
Масовото производство започва през 1996 г. в сътрудничество с Sunn – френска компания, която произвежда планински велосипеди.
През 1998 г. сноускаутите вече са обхванали трасета в 10 страни и са организирани първите международни състезания, включително световни шампионати по сноускаут. В много страни се създават национални асоциации за този вид зимен екстремен спорт.
snowscooting-winter
Техниката за преодоляване на спускания с този уред е значително по-сложна от тази при сноуборда, и преминаването към него се препоръчва само за тези, които имат определен опит в планинските ски. Развива се огромна скорост, а реакцията на сноускаута към неравности, ями и скокове често е непредсказуема. Не рядко, по време на полет, спортистът и неговият сноускаут „се разделят“ и кацат поотделно.
Според мнозина любители на снежните спускания, сноускаутът може би е най-екстремният от всички видове „спускане“, като се отличава със значителен процент травматизъм.
Близък по дух и уред може да се счита скибайкингът (ski biking). За високоскоростни спускания се използва “ски велосипед”, който има няколко англоезични имена: Snow Bike, Skibob, Skike или Skicycle. Управлението му е по-лесно, отколкото изглежда, и той е достатъчно стабилен при високи скорости. Такъв велосипед може да се сглоби дори в гаража.
Ски велосипед
Сноу-каякинг
Привържениците на гребането с каяк и спусканията по речни бързеи също не са останали без зимни забавления.
Сноу-каякингът или бонатингът (Snow Kayaking) – това е спускане от планини по заснежени повърхности със специални лодки-каяци. В ръцете на седящия в каяка състезател има напълно реално гребло, с което той управлява по време на стремителното движение надолу.
Видео записите на подобни спускания впечатляват с високи скорости и уменията на спортистите, които не само уверено преодоляват стръмни склонове, пропасти и скокове, но дори успяват да изпълняват различни акробатични трикове.
Сноу-каякингът е сферата на любителите, фанатично предани на този екстремен зимен спорт, но кой знае, може би и тази дисциплина я очаква „професионално“ бъдеще. Той стана официален спорт едва през 2002 г., а първото световно първенство се проведе през 2007 г. в Австрия.
В отделна статия бих искал да разгледам скиджоринга. На този страхотен зимен екстремен спорт ще бъде посветен отделен материал.
