Известни сърфисти - на върха на живота и вълната

Известни сърфисти Кой и с какво е известен сред сърфистите, как се постигат победите над грандиозните вълни, каква е силата, която движи покорителите – за това е нашият разказ.

Сърфингът, в който човек предизвиква суровата и непредсказуема стихия, привлича и формира необичайни личности.

Историята на екстремния спорт е пълна с преодолявания, трагедии, рекорди и величествени триумфи на победителите.

Дюк Каханамоку

Дюк Каханамоку Първият рекорд в света на сърфинга е свързан с името на американеца от хавайски произход Дюк Каханамоку .

През 1917 година той покорява легендарна вълна, издигаща се над рифа край брега на Калехуахеве на хавайския остров Оаху, като се спуска по нея на разстояние повече от километър!

Този изящен атлет работел като спасител в Калифорния и през 1925 година спасява осем рибари от преобърната лодка, използвайки своята дъска.

Това събитие било наречено върховен акт на хуманизъм.

Името на спортиста е вписано в Залата на славата на Олимпийските игри в САЩ.

Големите вълни

Голяма вълна Карането на гигантски вълни в океана е връхната точка на екстремния сърфинг.

Големите хребети са опасни, с риск от ужасни падания, болезнени удари от водния поток – подобно богатство присъства и като “забележителност” в Ирландия . Прочетете дали нещо подобно е характерно за Сан Себастиан в Испания .

Сърфистът се спуска по стената на вълната със скорост, достигаща 80 км/ч, следван от огромната водна маса.

Бързо движещите се гигантски вълни са смъртоносно опасни и изискват от екстремистите изключителни умения; човек се бори с тях на ръба на своите възможности.

През последните години десетки смелчаци са загубили живота си, изправяйки се срещу огромните свелове.

Гигантските вълни на остров Оаху

Макаха

Брегът на Оаху Името на вълните Макаха, на западния бряг на остров Оаху, се превежда от хавайски като „разярени, диви“.

Хавайците Джордж Даунинг и неговите приятели 10 години овладяват уменията за справяне с високите хребети, използвайки 3–4 метрови дървени дъски.

През 1953 година те покоряват 9-метрова вълна в залива Макаха.

Новината за това се превръща в сензация за калифорнийските сърфисти.

През 1969 година американецът Грег Нол се спуска по най-високата стена в залива Макаха.

Сънсет Бийч

Сънсет Бийч На северния бряг на Оаху са разположени няколко сърфинг-спота, където пристигат гигантски вълни: Сънсет Бийч, Ваймеа, Банзай Пайплайн, Лог Кабинс.

Дълго време спотът Сънсет Бийч се смяташе за най-впечатляващия в световния сърфинг.

Опасният лавов риф и шестте вълнови пика винаги привличали екстремистите.

През 1939 година вълните на Сънсет Бийч за първи път са „оседлани“ от Лорин Харисън, Джон Кели и Хен Смит, използвайки дъски без плавници .

Брегът е станал свидетел на много ужасяващи инциденти.

През 1943 година сърфистите Уди Браун и Дики Крос хванали грандиозен свел и не могли да стигнат до брега заради разразяваща се буря.

Решавайки да преплуват 3 мили към по-безопасния залив Ваймеа, Браун успява чрез невероятни усилия да се измъкне от „мешаната“, а 17-годишният му другар изчезва в дълбините.

Ваймеа

Ваймеа На пясъчния спот във Ваймеа Бей понякога се образува гигантски хребет с височина до 20 метра.

Първият, който се спуска по вълните на Ваймеа, е Грег Нол.

През 1957 година Нол, наблюдавайки мощен свел от брега, произнася историческите думи: „Ами, все ми е едно, влизам“ и влиза в океана.

След него го последват приятелите му. Вълните във Ваймеа Бей били с височина 7,5–9 метра, като те стряскат дори хавайците.

Грег се спуска с гигантска 9-метрова дъска.

През 1989 година Титус Кинимака, по време на жесток вайп-аут, счупва опорната си кост на две.

През 1999 година калифорниецът Дони Соломон не успява да се потопи поради смъртно закрепената към краката му дъска.

Смъртоносна вълна го хвърля върху рифовете, където загива.

Еди Айкау

Еди Айкау Легендарният хавайски сърфист Еди Айкау от 1968 година работил като спасител на плажа Waimea Bay.

Като първия спасител в региона, той смело се хвърлял в страховитите вълни и не позволявал хората да бъдат отнесени от океана. Вижте страховитостта на вълните в Пениче → Еди е известен като покорителя на огромната хавайска вълна.

През 1978 година, по време на морско пътешествие, корабът започнал да потъва, и Еди тръгнал към острова на 19 километра разстояние, за да търси помощ с дъската си.

Корабът бил спасен, но смелчакът бил търсен дълго време без успех.

На смелия спасител му било едва 32 години.

Фразата „Еди би тръгнал“ станала крилати думи сред сърфистите, които се отказват пред предизвикателствата.

В негова чест е наречен шампионатът в залива Уаймеа.

Banzai Pipeline

Banzai Pipeline Следващият рекорд на Грег Нол е победата през 1964 година на Банзай Пайплайн („Тръбите на Банзай“).

През зимата там се формират вълни високи до 10 метра.

Те нарастват близо до брега, над плитък коралов риф.

Това крие опасност – животът на сърфиста тук буквално виси на косъм.

Пайплайн е място, където са загинали няколко професионални сърфисти и фотографи.

Майк Щанг и Грег Нол два часа плували до лайнъпа и още толкова чакали вълната.

По-късно Грег споделил, че докато се носил по вълната, се почувствал все едно е заключен в тръба, сравнявайки това с полет в бездната на космически кораб.

Mavericks

Mavericks През 1970-те години Калифорния не била смятана за място на големи вълни, за разлика от Корнуол .

Но близо до местността Half Moon Bay през зимата се развихрят гигантските гребени на Маверик, високи до 25 метра.

Това явление е предизвикано от подводна скала с необичайна форма, която се изпречва на пътя на вълните.

Водните гиганти се движат на 3 км от брега със скорост от 30 км/ч. За да се стигне до лайнъпа, е необходимо да се гребе 45 минути сред скали.

Любителите на риска не били сплашени от камъните, ледената вода и акулите, които обитават района.

Първият, който покорил Маверик сам, бил 17-годишният местен момък Джеф Кларк.

Това се случило през 1975 година, когато вълните достигали 7 метра. Роденият в Оаху сингапурец Марк Фу в началото на 1980-те години се пристрастил към огромните вълни и бил един от най-добрите в Уаймеа Бей.

През 1994 година той пристигнал в Калифорния. Изкачването му на 6-метрова вълна на Маверик довело до падане от борда.

Смъртта на Фу – талантлив 36-годишен ентусиаст и любимец на фотографите – потресла сърф обществото.

33-годишният гаваец Сайън Милоски, майстор в преодоляване на големи вълни, веднъж спасил жена на Роки Пойнт.

През февруари 2011-та година Милоски бил удостоен с наградата за най-добър сърфист на годината. А през март същата година, на път за Маверик, той бил погълнат от калифорнийската вълна. Историите на смелите атлети повишават популярността на този екстремен спорт.

Кен Брадшоу

Кен Бредшоу Американският екстремист, специализиращ се в големи вълни, използвал джетове за транспортиране на сърфистите към вълните.

През 1998 година легендарният сърфист се носил на вълна с височина 20 метра близо до Log Cabins.

Брадшоу си спомня, че тъмната вълна приличала на покрив на огромна къща, която се движила към брега. Отблизо тя бучала силно и се пенела.

След това последвала вълна-гигант с височина 25 метра на Сансет Бийч.

Това било световен рекорд за времето си. Кадрите от този момент влезли в известния филм за сърфистите „Екстрийм“.

Лерд Хамилтън

Лерд Хамилтън Калифорниецът Хамилтън внедрил tow-in-сърфинг на гигантски вълни.

Буксирният сърфинг разширил възможностите на сърфистите: увеличил бързината на транспортиране, достъпността до вълни с всякаква височина и отдалеченост от брега.

Как да изберете сърфборд →

Лерд многократно рискувал живота си.

Такъв бил случаят в края на 1990-те, когато заедно с екипа си усмирил гигантските вълни на Peahi, намиращи се на северния бряг на хавайския остров Мауи.

Местните нарекли тази зловеща вълна Jaws („Челюсти“) заради способността ѝ да се превръща в чудовище при промяна на времето.

Гребените, високи до 23 метра, се образуват на риф и се движат с невероятна скорост от 50 км/ч, разбивайки се с гръм върху 300-метрова скала, създавайки пяна като лавина.

През 2000 година Хамилтън се насочил към спота Теахупу, разположен на южната част на остров Таити.

Вълните отговарят на името на мястото, което означава „да откъснеш главата“.

Те се разбиват върху отвесен, полукръгъл риф, а гребенът, известен като Чопу, се издига бързо и има изключително дебел лип.

Вълната е известна с невероятната си сила, масивност и ярост.

От 2000 година тук са загинали петима сърфисти, сред които и известният таитянски професионалист Бриз Терéя, който паднал от върха директно върху рифа.

Лерд Хамилтън нарекъл Теахупу „вълната на хилядолетието“ и признал, че я покорил благодарение на детската си мечта – да стане най-великият сърфист на планетата.

На 50 години Хамилтън успешно покори вълна в Малибу през 2014-та година, формирана от урагана „Мари“.

Рекорди от XXI век

Рекорди в сърфинга Кортес Банк – подводен остров в северната част на Тихия океан.

В началото на 1990-те години на банката били регистрирани вълни до 27 метра.

През 2001 година екип от сърфисти и буксировачи се отправил към завладяването на гигантите. Майк Парсънс се възползва от буксир и се спусна от 20-метрова височина.

Постижението беше записано като рекорд на Гинес, а триумфаторът получи наградата Billabong XXL от 66 хил. долара.

През 2004 г. Пит Кабринх се вози на Jaws с височина 21 метра.

Четири години по-късно Майк Парсънс постави ново постижение – 23 метра – по време на страшна буря в Cortes Bank и актуализира записа в Книгата на Гинес.

Praia do Norte

Praia do Norte Така се нарича легендарният спот в град Назаре на западното крайбрежие на Португалия . Легендарни спотове във Франция виж тук →

През зимата там пристигат мощни суелове от Атлантика.

Дълбокият подводен каньон, насочен като стрела към града, фокусира енергията на суеловете.

Заради сблъсъка с плитчините много бързо се формира уникална вълна с височина, която може да надхвърли 33 метра.

Гарет Макнамара

Гарет Макнамара Американският покорител на гигантски вълни Garrett McNamara е роден през 1967 г. Неговата житейска цел е да търси големи и сложни вълни.

• През 2002 г. Макнамара и неговият партньор спечелиха награда от 70 хил. долара на Световната купа по Tow Surfing на плажа Jaws в Maui.

• На следващата година там същият смел сърфист се движеше през тръба с диаметър 6,1 метра и беше изненадан, че успя да излезе навън.

• През 2007 г. той се отправи да покорява вълни около ледниците на Аляска, за което е заснет документален филм.

• През 2011 г. в Назаре, благодарение на буксир, Гарет изкачи вълна с височина 23,77 метра. Рекордът бе записан в Книгата на Гинес.

• През 2013 г. Макнамара подобри своето собствено постижение, като се спусна в Назаре с 30-метрова вълна. На видеозаписите вълната изглежда страхотна – голяма колкото къщa.

Октомври същата година стана дата на рекордното постижение на 45-годишния бразилец Карлос Бурле.

На Praia do Norte смелчагата се спусна от водна планина с височина 30,5 метра, но на излизане бе ударен от вълната. Бурле е покорил гигантски вълни на шест континента по света.

На петите на рекордьорите стъпва британецът Андрю Котън, който през 2014 г. в Назаре постигна резултат от 24,3 метра.

Сърфистите-рекордьори разширяват границите на човешките възможности, показвайки велики качества: смелост и готовност за риск, самоотверженост и вдъхновение.

Сърфингът учи да си поставяме високи цели и да живеем с пълна отдаденост. Лейърд Хамилтън каза, че не трябва да се страхуваме от смъртта, а от напразно изживян живот.