Бейс-джъмпингът изисква сериозна подготовка
Вероятно никога няма да изчезнат хората, които постоянно търсят тръпката на адреналина. Най-непоседливите момчета и момичета, порасвайки, непрекъснато търсят нови приключения и, неудовлетворени от твърде обикновения ритъм на живот, се стремят да удовлетворят “глада си за адреналин”, занимавайки се с най-екстремните забавления и спортове на земята, във водата и във въздуха.
Джъмпинг
Да застанеш на самия край на твърда основа и да гледаш в празнотата пред теб, да оттласнеш всички страхове и да скочиш! Да почувстваш, макар и за няколко секунди, несравнимото усещане за свободно падане, разчитайки само на надеждността на оборудването! Това ли не е преодоляване на себе си, върхът на адреналиновия изблик?
Именно с това се характеризират няколко екстремни вида спорт и активен отдих, които имат общ корен в името си – джъмпинг (от английското jump – скачам). Става въпрос за бънджи-джъмпинг, роуп-джъмпинг и бейс-джъмпинг.
Интересно е, че подобие на тези екстремни забавления е било много популярно и масово. През 30-те години на XX век съветската младеж е буквално обзета, ако може така да се каже, от “парашутна мания”. Задължително украшение на градските паркове за отдих е била парашутната кула на ОСОАВИАХИМ (предшественикът на ДОСААФ). През почивните дни към тях се нареждали дълги опашки от желаещи да направят първия си скок, който за мнозина отварял пътя към бъдещи завоевания на небето. Увлечението е било толкова масово, че на танците в същия парк младеж без значка за парашутизъм често не бил възприеман от девойките като достоен кавалер.
Как да преодолеем страха от височини За това как да преодолеете страха от височини може да научите в статията за акрофобията.
Моторите - спорт за истински мъже. А бъгитата са още по-впечатляващи! Прочетете за четириколесните.
Бънджи-джъмпинг
Bungee Jumping
Този вид екстремен спорт и забавление е най-достъпен в наше време и често се използва като атракция. В българския език понякога го наричат “тарзанка”, което обаче малко изкривява смисъла на действието. То се състои в скок с главата надолу от голяма височина със закрепено еластично въже към краката, което достатъчно плавно забавя свободното падане на любителя на тръпката, отново го изстрелва нагоре – и така до пълно спиране.
Това екзотично забавление се появява сравнително наскоро – в края на 80-те години на миналия век в Англия, и в началото, заради своята необикновеност, е посрещнато скептично от властите. Само ентусиазмът на “пионерите” позволява с времето да се постигне официално признание, и сега такива атракции могат да се намерят в много страни.
Особено популярни са високите мостове – вероятно защото човек по-лесно се решава на скок към вода, отколкото към скали или твърда земя. Въпреки това, най-смелите джъмпъри скачат откъдето и да е – от Айфеловата кула, от въжени мостове над Алпийските пропасти и дори от водопади.
Популярността на това екстремно забавление достига такива висоти, че дори се строят специални бънджи-кули, които събират любители от цял свят. Най-опитните спортисти, използвайки специални системи за закрепване, успяват в полет да извършат цели каскади от акробатични трикове.
Както и при всеки спорт, бънджи-джъмпингът не минава без рекорди. Най-екстремният скок е извършен от австралиеца AJ Hackett от телевизионната кула Макао (Китай) с височина 233 метра! Преди това дълго време се държи рекорд за височина от 220 метра – високопланинската язовирна стена Верцаска в Швейцарските Алпи.
Роуп-джъмпинг
Rope Jumping
Според една интересна легенда, този вид екстремен спорт се появява напълно случайно. През 1989 година, при изкачване на поредния планински връх, известният американски алпинист Дан Осман пада надолу и оцелява само благодарение на добрата си осигуровка. Въпреки това, уникалното усещане за свободен полет предизвиква у него толкова положителни емоции, че той провежда цяла серия от умишлени “падания”, което дава началото на нов вид екстремно занимание.
Същността на роуп-джъмпинга се състои в това, че спортистът скача от височина с алпинистка екипировка. След фазата на свободно падане сложна система за обезопасяване и амортизация поглъща енергията от скока, а джъмпърът остава да виси в обичайното за човека положение, с главата нагоре, на определено разстояние от сблъсък с препятствието.
Обикновено обществото на роуп-джъмпърите представлява цял екип с инженери и техници, разузнавачи и организатори. Разбира се, такъв вид екстремни скокове изисква отлична квалификация на персонала и най-високо качество на използваната екипировка. Всички елементи, включени в базовата или динамичната част на общата система за оборудване на мястото за скокове, притежават огромен резерв от здравина, задължително се дублират (а в някои случаи дори притежават няколко нива на обезопасяване).
Скейтборд на две колела Скейтбордингът е популярен спорт, с богат опит и история. А ето скейтборд на две колела , който се появи съвсем наскоро. Стилът на каране с него е изцяло различен от класическия.
За любителите на зимни приключения със сноуборди и ски - нашият материал за ски курорта Абзаково.
Да изберете бинокъл за походи, риболов или лов ще ви помогне статията на адреса .
Роуп-джъмпингът има своя поредица от рекорди:
Най-високият скок, извършен на територията на бившия Съветски съюз, е осъществен от питерския екип RAPT в Крим, на планината Шаан-Кая. Точката на отскок на спортиста е била на височина 230 метра, а участъкът на свободно падане е бил 150 метра.
Дълго време, повече от 12 години, държеше световен рекорд основателят на този спорт, Дeн Осман. През 1998 година, в Националния парк Йосемити, той успешно извърши скок от височина 304,8 метра. За съжаление, в същата година, при опит да подобри постижението си, спортистът трагично загива.
Настоящото световно постижение принадлежи на руския екип RAPT и украинския ROCK`N`ROPE (Запорожие). На същия ден, 14 юли 2010 г., спортистите извършили скокове от височина 355 метра от върха на скалата Къераг (Норвегия). Фазата на свободно падане е била 280 метра. Според самите спортисти, можели са да надминат тази стойност, но умишлено оставили пространство за бъдещи рекорди.
Бейс-джъмпинг
Base Jumping
Това е, може би, своеобразният „върхов пилотаж“ в цялата джъмпинг поредица от екстремни спортове. Скоковете от високи неподвижни обекти с използване на специален парашут изискват от изпълнителите изключителна психологическа и физическа подготовка.
Интересното е, че за първи път в историята такъв скок е документиран още в края на XVIII век – през 1783 година френският физик и инженер Луи Себастиан Ленорман демонстрира пред голяма аудитория функционалността на своя „чадър“, скачайки от наблюдателната кула в град Монпелие. Намеренията на ученията били съвсем хуманистични – той виждал в това един от възможните начини за спасение на хора, които попаднали в огнен капан при пожари във високи сгради.
Това направление започва активно да се развива едва в миналия век. През 1912 година бил осъществен скок от Статуята на Свободата, а по-късно джъмпърите постепенно усвоявали много от известните високи съоръжения или природни върхове.
Самото название „бейс-джъмпинг“ се появило едва през 1978 година благодарение на един от „бащите-основатели“ и идеолози на този екстремен спорт – Карл Бениш.
Въпреки привидното сходство с класическия парашутизъм, BASE се отличава със свои уникални характеристики:
Скоковете се извършват от малки височини, което изисква от спортиста максимална съсредоточеност и напълно владеене на тялото. Времето за поправяне на грешката е минимално.
Спортистът няма никакви средства за обезопасяване. За разлика от обикновения парашутист, той няма резервен парашут – на такива височини използването му е практически невъзможно. Животът на спортиста зависи единствено от неговия добре подбран и грижливо сгънат комплект.
За да станеш бейс-джъмпър, вероятно трябва да притежаваш особено въодушевление. Трудно е дори да си представим, че за няколко минути свободен полет спортистът трябва понякога с часове самостоятелно да се изкачи на най-високия промишлен комин на света в Екибастуз (420 метра) или да покори планински връх! А какво трябва да бъде нивото на физическа подготовка за това! Освен това, този спорт не се приветства във всички държави, а в някои е строго забранен, което означава, че намирането на подходящи високи обекти почти винаги е съпроводено с допълнителни трудности.
Въпреки това, броят на бейс-джъмпърите нараства с всяка година, а покорените от тях „върхове“ се увеличават. В Русия дори се появила организирана асоциация – отборът „Руски Екстремен проект“, който с право се счита за един от най-силните и подготвените в света.
