Всичко за вълните за сърф: формиране в океана, видове, особености, терминология, видео

Анатомия на вълната Вълните, тяхната красота, непрекъснато движение и променливост не спират да удивляват човека.

Важно е да разберем, че в океана промените се случват всяка секунда, а вълните са безкрайно различни и уникални.

Успешният сърфинг е невъзможен без разбиране за това, как възникват и се разпространяват вълните, от какво зависи тяхната скорост, сила, форма и височина.

Нека започнем с терминологията.

Анатомия на вълната

Формиране на вълните Периодичните колебания на водата спрямо равновесното й положение се наричат вълни.

Те включват следните елементи:

Основата – долната равнина;
Хребет (лип, от английското lip – устна);
Фронт – линията на хребета;
Тръба (tube/barrel) – участъкът, където хребетът се съединява с основата;
Стената (wall) – наклонената част, по която се плъзга сърфистът;
Рамото – участъкът, където стената става полегата;
Пикът – точката на падането на вълната;
Зоната на удара (impactzone) – мястото, където се разбива хребетът.

От какво е съставена вълната Поради изменчивостта на вълните измерването им е изключително трудно. Колебанията се оценяват с няколко параметъра.

Височина – разстояние от основата до хребета. Измерва се по различни начини. В прогнозите за сърфисти се посочва изменение в колебанията на метеорологичните буйове. Понякога височината на вълната се обозначава в „ръстове“.

Тъй като сърфистът се плъзга по вълната, прегънат напред, 1 „ръст“ приблизително е равен на 1,5 метра.

Дължина – разстоянието между два съседни хребета.

Склонност – съотношението на височината към дължината на вълната.

Период – времето между две вълни в група (сет).

Причини и особености на формирането на вълните

Какви вълни има в океана Противно на наивни представи, морската или океанската вълна не се образува от крайбрежни ветрове. Най-често срещаните вълни се формират далеч в океана.

Вятърът, който духа дълго в една посока, разтърсва огромни водни маси, понякога с размери на многоетажна сграда. Големите ветрове се появяват в зоната на изключително ниско налягане, характерно за циклони.

При умерен вятър на повърхността на океана се появяват стръмни къси вълни – „овчарски вълни“.

В началната си фаза двуизмерни вълни, чиято височина не надвишава дължината им, се движат в паралелни разтегнати редици хребети. Когато вятърът се засили, хребетите изчезват, а дължината на вълната нараства по-бързо.

Когато скоростта на вълната и на вятъра се изравнят, растежът на хребетите спира. От този момент нататък се увеличават скоростта, дължината и периодът на вълните, докато височината и склонността им намаляват. Такива дълги вълни са по-подходящи за сърфинг .

Как се образуват вълните

При увеличаваща се буря по-младите вълни се наслагват върху по-старите, което прави морското вълнение да изглежда хаотично. Когато то достигне връхната си точка, вълните стават максимално дълги, с широки фронтове. В този момент дължината на хребетите може да достигне стотици метри (рекордът е до 1 км).

Вълните, чийто хребет превишава дължината на самата вълна няколко пъти, се наричат тримерни. Най-често тримерните вълни се състоят от редуващи се „хълмове“, „гърбици“ и „долини“. Вълните идват на групи (сети) от 2–10. Най-често са 3. Обикновено средната вълна е най-високата и правилната в даден сет.

Какви вълни има в Пенише →

Какво задвижва вятърът

Вълни за сърфинг Всяка нова вълна повдига и след това спуска водните маси.

Интересен факт: частиците вода не се движат хоризонтално, а по неправилни кръгови или елипсовидни траектории, перпендикулярни на фронта на вълната.

Всъщност траекторият на движение на водните частици напомня бримки: върху интензивното въртеливо движение на „водното колело“ се наслагва слабо постъпателно движение в посока на вятъра.

Така се формира профилът на вълната: наветровият й склон е полегат, а подветровият – стръмен.

Поради това хребетите се накланят, образувайки пяна.

Докато духа вятърът, не се премества водната маса, а профилът на вълната. Така че изгубеният от сърфиста борд ще се люлее напред и назад, нагоре и надолу, бавно приближавайки се към брега.

Какви параметри задават вълните

Гигантски вълни в океана Те зависят от скоростта, продължителността на вятъра, промените в посоките му; от дълбочината на водоема и дължината на разгона на вълната.

Последният се определя от размерите на водния район. Действието на вятъра трябва да е достатъчно, за да обхване цялото пространство.

Ето защо стабилни вълни за сърфинг обикновено се намират на океанското крайбрежие.

Когато скоростта и посоката на вятъра се променят с над 45 градуса, старите вълнови колебания се забавят, след което се формира нова система от вълни.

Суелове

Снимка на океанска вълна Щом достигнат максималните си размери, вълните се отправят на пътешествие към брега. Те се изравняват: по-малките се поглъщат от по-големите, бавните – от по-бързите.

Масив от вълни с еднакъв размер и сила, създаден от буря, се нарича суел. Пътят на суела до брега може да продължи хиляди километри.

Различават се повърхностен и дънен суел.

Първият не е подходящ за сърфинг: при него вълните не изминават дълъг път и се разбиват още на голяма дълбочина.
Вторият е точно това, което е нужно – дългите бързи вълни изминават дълъг път и стават по-крути при разбиването си.

Суеловете се различават по амплитуда и период. Колкото по-голям е периодът, толкова по-качествени и равни са вълните.

На Бали повърхностните суелове се наричат вълни с период под 11 секунди. От 16 секунди – това са отлични вълни, а период от 18 секунди – истински късмет, който привлича професионални сърфисти.

За всяко място за сърфинг е известно оптималното направление на суела, което формира качествени вълни.

Разбиване на вълните

Видове вълни в океана Когато се движат към брега и срещат плитчини, рифове или острови, вълните постепенно губят своята предишна сила.

Колкото по-дълго е разстоянието от центъра на бурята, толкова по-слаби стават те.

При срещата с плитчина водните маси, които се движат, няма къде да отидат и започват да се издигат нагоре.

Периодът на вълните намалява, те сякаш се „свиват“, забавят, стават по-къси и по-крути. Така изникват вълни за сърфинг.

Накрая върховете се преобръщат и се разпадат, или вълните се разбиват. Колкото по-голяма е разликата в дълбочината, толкова по-крута и по-висока е вълната!

Такива вълни възникват близо до рифове, скали, потънали кораби или върху стръмни пясъчни плитчини.

Растежът на върха започва при дълбочина, равна на половината от височината на вълната.

Посоки на вятъра

Височина на буреносни вълни в океана Сърфистите стават на разсъмване, за да се возят при безветрие върху гладката вода – това е идеалната обстановка.

Качеството на вълните зависи от крайбрежния вятър, някои от най-качествените вълни са тук → .

Onshore – вятър, който духа към брега от океана.

Той „издухва“ върховете, разбива вълните и ги прави неравни; не им позволява да „се изправят“.

Оншор кара вълните да се затварят преждевременно. Това е най-лошият вятър за сърфинг, който може да провали цялото каране.

Опасно е, когато посоките на вятъра и суела съвпадат.

Offshore – вятър от брега към океана.

Ако не е поривист, той придава правилна форма на вълните, „изправя“ ги и забавя момента на разбиването им.

Това е вятърът, идеален за сърфинг.

Crossshore – вятър, който духа успоредно на брега.

Той не подобрява, а понякога доста разваля фронта на вълните.

Видове вълни

Вълни в океана Closeout – затворена вълна, която се разбива веднага по цялата си дължина, и следователно е неподходяща за каране.

Полегатите вълни не се отличават със скорост и стръмност. При лек наклон на дъното те се разбиват бавно, без да образуват висока стена и тръба, затова се препоръчват за начинаещи.

Plunging waves – мощни, бързи, високи вълни, които възникват при рязка промяна на дълбочината. Те създават възможности за трикове, като образуват кухини – тръби, през които може да се премине.

Предпочитани са от професионалисти, но са опасни за начинаещи – от тях често се пада.

Типове сърф спотове

Сърф спотове Мястото, където се образува вълната, се нарича сърф спот. Характерът на вълната се определя от особеностите на морското дъно.

Beach-break – място, където вълните се разбиват върху пясъчно дъно. На участъци с различна дълбочина вълната се извива и се разбива към плитчината. Това създава възможност за сърфистите да се плъзгат по водната стена.

Бийч-брейкове, като във френския град Hossegor, са най-добрите за начинаещи, тъй като пясъчното дъно не е опасно при падане.

Особеност на такива спотове е, че пясъчните наносни материали променят разположението си, което води до промяна в характера на вълните. Пиковете – местата на разбиване на вълните – поради това „се местят“.

Тази картина е характерна за австралийските бийч-брейкове, но на Бали пясъците са относително стабилни.

За опитните спортисти сърфингът на плажни, постоянно затварящи се вълни не представлява интерес. Те търсят спот с нееднородна структура на дъното, което да създаде разлика във височината на вълните.

Reef-break – място с риф или купчина камъни на дъното. Рязката промяна в дълбочината поражда висока вълна с „тръби“, като разбиването ѝ се случва по-късно.

Основното предимство на тези вълни е тяхната постоянност и предсказуемост в поведението им. Рифът често е защитен с пясъчна ивица, което улеснява сърфистите да доплуват до лайнапа. Риф-брейковете са предпочитани за майсторите на сърфа, но заради острите ръбове на рифовете и камъните са опасни при падане.

Примери – Pipeline на Хаваите, повечето сърфспотове на Бали. Именно тези класически вълни са запечатани в най-добрите видеоматериали за сърфинг.

Типове сърфспотове

Point-break – най-дългите вълни, когато суелът среща преграда, изпъкнала над водата: нос, подобен на ирландския , полуостров като Корнуол , каменист хребет или скала.

След заобикаляне на препятствието се формират поредни вълни с идеална форма, които постепенно се разбиват по дължина над стотици метри. Те позволяват дълги карания.

Примери – spot Medewi на Бали, Bells Beach в Австралия.

Лявостранни, десностранни и пикови вълни

Различни вълни за сърфинг Посоката на вълната се определя от морето, от гледната точка на сърфиста, движещ се към брега.

Лявостранна вълна се разбива отдясно наляво.

Сърфистът ще се плъзга по стената наляво, за да не бъде покрит от гребена.

От брега това ще изглежда обратното – като движение надясно.

Десностранна вълна – противоположна на лявата.

Пикова вълна се затваря едновременно и в двете посоки, позволявайки двама сърфисти да се движат в противоположни посоки.

Влияние на прилива

Влияние на прилива в сърфинга Образуването на вълни зависи и от нивото на водата в океана. То се повишава два пъти на ден по време на прилив.

Разпространено е заблуждението, че трябва да се кара при прилив. Това не е вярно: всеки сърфспот има своите условия за идеални вълни.

При отлив вероятността начинаещите да се сблъскат с камъните на дъното е по-голяма.

При максимален прилив големите прибрежни вълни затрудняват влизането в океана.

Преди каране е важно да се проучат характеристиките на сърфспота и графика на приливите.

Вълните са мистериозно и завладяващо природно явление. Идеалната вълна за всеки сърфист е различна. Начинаещите мечтаят да се движат по-дълго време без да паднат; някои искат да се плъзгат с завои по гладката стена на вълната, да се спуснат от висок гребен или да се движат вътре в стремителната кръгла тръба.

Но всички мечтаят да се почувстват могъщи укротители на бушуващата стихия, преодолявайки страха и слабостта си!

Как започва сърфирането →