Описание на пещери: Мраморна, Игнатьевска и Капова пещера

С всяка изминала година расте интересът към активния туризъм. Туристите ходят на екскурзии, изучават исторически места, посещават родните къщи на известни писатели и художници. Сред разновидностите на активния туризъм водещо място заема спелеотуризмът.

Все повече хора започват да посещават пещери с цел да научат и изследват. А в оборудваните пещери можете да пробвате силите си в преодоляване на различни препятствия като гротове и кладенци.

Мраморна пещера

Това е една от най-“младите” пещери на Кримските планини, открита едва през 1987 година, и първоначално е била оборудвана за туристически екскурзии. След научни изследвания в пещерата са положени бетонни пътеки, инсталирани са осветителни тела и парапети – и тя е отворена за туристи през април 1989 година.

Симферополският клуб на спелеолозите поема грижата за пещерата, за да защити великолепните натечни образувания от вандали.

Първоначалният маршрут преди 24 години е бил само 180 метра, но сега общата дължина на пещерните проходи надвишава два километра.

По дължина и обща площ, Мраморната пещера заема първо място сред кримските пещери. Името ѝ е свързано с мраморовидните низки варовици, в които е разположена.

Мраморната пещера (на украински „Мармурова печера“) се състои от три основни части: Главната галерия (с дължина 725 метра), Долната галерия (с дължина 960 метра, за която в бъдеще се планират екскурзии със спелеооборудване) и Тигровият проход (страничен коридор на пещерата с дължина 390 метра).

Мнозина наричат делталета летяща платформа с мотор . За разнообразието на този летателен апарат прочетете в нашата статия.
Как работи компасът и какво е азимут? Отговорите на всички въпроси ще намерите в тази статия .

През десетметровия вход туристите попадат в Галерията на приказките. По екскурзионните пътеки те заобикалят необикновени сталактити, натечни драпировки и сталагмити, напомнящи на приказни герои. Първият, който приветства посетителите, е Господарят на пещерата – масивна бяла скулптура, сталагмит с причудлива форма. Спелеолозите вярват, че Господарят на пещерата може да се обиди на неподобаващо поведение, затова съветват посетителите да се държат с уважение.

Докато навлизат по-навътре в пещерата, сводът се снижава и посетителите могат да се насладят на стотици сталактити, каменни водопади и гелактитови „цветя“.

Страничният коридор на пещерата е наречен Тигров проход заради намерените в него останки от хищник. Първоначално се предполагало, че това е скелет на голям саблезъб тигър, но по-късно става ясно, че това е пещерен лъв. Понеже името на галерията вече било отбелязано в каталог, то е оставено непроменено.

От 2006 година Долната галерия на пещерата също е оборудвана като маршрут за екскурзии.

Маршрутът на Долната галерия започва с Залата на срутището. Това е най-голямата зала в пещерите на Крим – височината ѝ е 28 метра, дължината надвишава 100. Стените ѝ, украсени със „цветя“ от коралити, изящните натечни колони и гигантските блокове предизвикват истинско възхищение.

Мраморната пещера е в топ петте най-красиви пещери в света, а през 1992 година тя е приета в Международната асоциация на оборудваните пещери. Над 100 хиляди души годишно я посещават, а числото продължава да расте.

Игнатьевска пещера

Докато Мраморната пещера е една от най-“младите” в света, то Игнатьевската може да се счита за една от “най-възрастните”. Първите споменавания за пещерата датират от книга от втората половина на 18 век. Може би, поради преклонната ѝ възраст, в литературата се срещат множество нейни имена - Дална, Ямази-Таш, Серпиевска, пещерата на Игнатий.

Игнатьевската пещера е известна не само с множеството си названия. Тя е и най-изследваната пещера. В продължение на двеста години тя е била проучвана и описвана в научни трудове от редица академици и доктори на науките от цял свят. За нея са написани песни, стихове, поеми, и са направени филми. Броят на научните публикации, статии в списания и книги надхвърля сто.

Този уникален туристически обект се намира в южната част на Уралските планини, на брега на река Сим.

Съвременното си име пещерата получава в чест на отшелника Игнатий, който е живял в нея през 19 век.

За този старец се разказват много легенди. Според една – отшелникът бил император Александър I, според друга – брат на царете Александър I и Николай I, княз Константин Павлович. Трета легенда разказва за трагична, но прекрасна любов на млад художник. Най-известната пещера е прочута не само с легендите си, но и със своята картинна галерия. През 1980 година в най-отдалечената част на пещерата археолозите откриват древни рисунки на първобитни хора по стените и сводовете. Това са много древни изображения с възраст около 14 хиляди години. По стените на пещерата се виждат изображения на животни и различни символи.

На ски курорта Шерегеш уеб камерите онлайн излъчват денонощно всичко, което се случва там. Можете да гледате прогнозата за времето и състоянието на склоновете в реално време.
Как правилно да изберете спален чувал за походи или за екстремен туризъм ще научите от материала на нашите страници.
Разликата между страх от височини и акрофобия и къде е границата между тях, прочетете тук .

Игнатьевската пещера се състои от четири секции: Входен грот, Основен коридор, Голямата зала, Отдалечената зала.

Килията на стареца Игнатий е най-отдалеченият грот от входа. До нея може да се стигне само през тесен тунел. В тази част на пещерата има сталактит, наподобяващ женска фигура, която местните наричат иконата на Богородица.

Смята се, че Голямата зала е най-красивата, височината на тавана ѝ достига до осем метра. За разлика от екскурзионните пътеки в Мраморната пещера, в Игнатьевската пещера от Входния грот към Основния коридор туристите трябва да пълзят или да минават на колене. А ако искате да стигнете до Отдалечената зала, ще трябва или да пълзите през Ниското преминаване, или да се изкачите по стълба и да преминете през тесен лаз на височина от 4,5 метра.

545 метра е общата дължина на галериите в пещерата.

Игнатьевската пещера продължава да бъде с неизменен интерес както за туристите, така и за археолозите. През 2010 година президентът Владимир Путин обеща да повдигне въпроса за предоставяне на Игнатьевската пещера статут на държавен резерват.

Шульган-Таш или Капова пещера

Със своите праисторически рисунки е известна и друга пещера в Урал – Капова или Шульган-Таш. Това е карстова пещера, разположена в резервата „Шульган-Таш“ в Башкортостан.

Има няколко версии за произхода на името на пещерата. Според първата версия, тя го дължи на характерния звук на капеща вода. Втората версия свързва името със значението на думата „храм“. При изследвания в пещерата археолозите са намерили черепи на хора. Учените предполагат, че това са били церемониални погребения на вождове и шамани, а самата Капова пещера е била светилище, където са се извършвали ритуали.

Второто ѝ име е на башкирски – Шульган-Таш. „Таш“ означава „камък“ на башкирски, а „Шульган“ се свързва с „изчезнала“. Името е дадено от река Шульган, която извира от пещерата. Връзката между пещерата и башкирския епос е очевидна – в тези предания Шульган е повелител на подземния свят.

Входът на пещерата винаги впечатлява туристите с размерите си – огромна арка с височина около 20 метра и ширина 40 метра.

Дължината на пещерата е почти три километра и тя се състои от три етажа. В нея има огромни зали, подземни езера, река Подземен Шульган, (която е създала пещерата), галерии и коридори. Там може да се види уникален сталагмит с основа около 8 метра и височина от три метра.

До втория етаж се стига само чрез висок вертикален кладенец. Именно на горните нива на пещерата се намират праисторическите рисунки.

През 1954 година зоологът Рюмин открива древни рисунки с впечатляващи размери – от 44 до 112 сантиметра. Открити са около 200 рисунки, но добре запазени са едва около тридесет.

Възрастта на скалните рисунки, направени с охра и въглен, е приблизително 14 хиляди години. Както в Игнатьевската пещера, така и върху сводовете на Капова се виждат изображения на животни – мамути, коне, жилища, стълби. За съжаление, част от рисунките са покрити с калцитни отлагания, а други с автографи на туристи. Някои от изображенията са необратимо заличени от влагата, течаща по стените на пещерата. Поради тази причина туристите нямат достъп до вътрешността на пещерата и могат да видят копия на рисунките при входа. През февруари 2012 година свободното посещение на Капова пещера е прекратено. Служителите на резервата са разработили виртуален фото тур на пещерата, а от юли 2012 година в музея има интерактивен киоск.

Капова пещера е най-известната туристическа атракция в Башкирия. Но в близост до нея съществуват още няколко пещери, които могат да представляват интерес както за обикновените туристи, така и за професионални спелеолози.

Московските катерачни стени канят всички желаещи да опитат скално катерене. За младите алпинисти работят специализирани детски катерачни стени .
Събрахме за вас най-добрите филми за авиацията на тази страница .