Люк Айкинс може да бъде наречен първият истински скайдайвър. На 30 юли 2016 г. той извърши първия в историята неконтролиран полет без парашут от височина почти 8 километра, в свободно падане.
Айкинс има зад гърба си 18 000 скока и школа за каскадьори в Лос Анджелис (Люк бе един от режисьорите на каскадите за “Железният човек 3”), а неговото семейство вече три поколения се занимава с парашутизъм. Честно казано, Люк първоначално отказал предложението да направи скок без парашут, но две седмици на безсъние променили решението му.
Видео на скока
Подготовката за скока без парашут
Подготовката за скока продължи повече от две години. Това постижение може да се счита за върха в кариерата на един професионалист — той изпълни безупречно онова, което мнозина смятаха за невъзможно.
Контролът и репетирането на всяка стъпка от този трик бяха невъзможни — вятърът, налягането, реакцията на мрежата при падане на тялото и множество други непредсказуеми фактори не позволяваха планирането на дори най-малките отклонения.
Във видео, заснето в пилотската кабина, Люк отбелязва: “Много внимание се отделя на бъдещия снимачен процес на скока и продукцията, на физическата подготовка и тренировките. Всичко това ми вдъхва увереност, но не гарантира, че ще изляза жив от тази ситуация. Най-важното е постоянната, безкрайна практика. Ако пропусна целта, няма значение в каква форма съм бил и колко добре е работил снимачният екип. Единственото, което има значение, е целта.”
Люк трябваше да се пребори с вятъра. Беше необходимо да продължава непрекъснато да се върти във въздуха около 60 метра до падането, развивайки скорост около 50 м/с (по време на скока скоростта му бе дори по-висока — 70 м/с), и буквално секунда преди приземяването трябваше да се обърне по гръб. Тренировките за правилно падане се провеждаха в аеродинамичен тунел.
Тренировка в аеродинамичния тунел.
Люк Айкинс говори топло за екипа от каскадьори, с когото трябваше да премине подготовката — “През последните пет дни на подготовка буквално бяхме като женени.”
По време на тренировъчните скокове Люк трябваше да остане точно над парче земя с размери 9х9 метра. Ако скайдайвърът промени ъгъла на падането и се отклони от траекторията, специални светлинни сигнали променят цвета си, а специализирани оптични устройства фиксират тези промени.
Мрежа и четири крана, високи колкото двадесет етажа.
Сигнална система за прицелване по време на полета.
Разбира се, тренировките в аеродинамичния тунел при идеални условия позволяват лесно да се остане над целта — липсват вятър от различни страни и промени в налягането. Но в реални условия това е много по-сложно, затова Люк трябваше да извършва над шест тренировъчни скока на ден над импровизирана мишена.
Тренировка за завъртания за скок без парашут.
Тренировъчните скокове преди реалния екстремен скайдайвинг се извършваха с парашут, затова най-отговорният момент не можеше да бъде репетиран до съдбоносния 30 юли.
Как преминаваше тренировъчният ден на Люк Айкинс
Скайдайвърът отказа да сложи предпазен парашут, тъй като теглото на допълнителната екипировка щеше да създаде допълнително натоварване върху мрежата и можеше да нарани гърба му. Шлемът му бе оборудван с камера и GPS тракер, който редовно подаваше сигнали при достигане на зададените точки по маршрута.
В свободно падане
Схема на скока на Люк Айкинс.
Първите 3 километра свободно падане Люк се нуждаеше от помощта на асистенти — трима парашутисти хващаха използваните му кислородни бутилки. Един от тях бе оператор, а друг пускаше специален сигнален дим, за да могат зрителите на земята да проследят спускането. На височина 1500 метра асистентите отвориха своите парашути и оставиха Айкинс сам. Свободното падане продължи малко повече от две минути.
Историческият трик премина перфектно, а приземяването бе извършено почти в центъра на целта. Още няколко минути след приземяването Айкинс прегърна жена си и сина си.
Този скок е квинтесенция на инженерната мисъл, обсебеността, вдъхновението и решителността. 18 месеца подготовка и синхронната работа на стотици професионалисти доведоха до зашеметяващ резултат — събитието се превърна в един от най-вдъхновяващите моменти в историята на екстремните спортове. Първите думи на Люк Айкис след приземяването му бяха - “Аз практически левитирах! Това е невероятно! Това наистина се случи!”
Меко приземяване.
Има надежда, че в близко бъдеще такива скокове ще станат достъпни за всеки скайдайвър.
