Запознаването с катеренето е добре да се случи в приятелска среда, като стресът и адреналинът бъдат сведени до минимум (поне в началото). Идеално е да започнете с уроци в катерачен зала. Щом направите първите си стъпки, можете да излезете и на природни обекти.
Стилове и видове катерене
Заниманията с катерене могат да бъдат практикувани по десетки различни начини – за всякакви вкусове, нива на физическа подготовка, възраст и степен на екстремност. Това ръководство има за цел да помогне на начинаещите да направят своя избор и да ги насочи към “пътя на изкачването”))).
Боулдъринг (Bouldering)
Боулдърингът се практикува без осигуровка (използват се само crash pads) върху ниски скални валуни или изкуствени аналози в катерачните зали. Най-предпочитаните скални материали за този вид катерене са гранитът с дълбоки цепнатини, рохкавите релефни пясъчници, варовикът и вулканичните образувания.
Идеална скала за боулдъринг
Катерачът използва само катерачни обувки, магнезий за ръце и специални боулдъринг матове за омекотяване при падане. Трасето е с дължина до 6 метра, което го прави относително безопасно и подходящо за тренировки. Основният акцент при боулдъринга е върху развитието на захвата и издръжливостта на пръстите.
Тази дисциплина е изключително популярна по целия свят, а от 1990-те години се провеждат Bouldering състезания с разработени рейтингови системи. Освен това катеренето ще бъде представено на Олимпийските игри през 2020 година в три категории. Този спорт дълго време се бореше за място в олимпийската програма.
Световноизвестни екстремни катерачи като Джон Гил, Джейсън Кел и Алекс Хонълд превърнаха боулдъринга в така нареченото “свободно соло”, за което ще говорим по-късно – те покоряват отвесни стени без осигуровка и оборудване, с височина над 16 метра и трудност V16.
Изкуствени валуни в катерачен зала
Изкуствените валуни, изработени от бетон и пластмаса, са много удобни за практикуване на дисциплината, тъй като захватите са маркирани по цвят за различни степени на трудност.
Билдеринг (Buildering, edificeering, urban climbing, structuring, skywalking или stegophily)
Вълнуващ и опасен урбанистичен екстремизъм. Катерачите покоряват стени на сгради, мостове и други изкуствени конструкции (включително изоставени и рушащи се). Изкачванията могат да бъдат както с осигуровка, така и без, като често се смятат за незаконна дейност. Нощният билдеринг е по-популярен заради проблемите със закона.
Билдеринг катерачът Тимоти Шиф
Документираната история на билдеринга започва през 1895 г. с Джефри Уинтроп Янг, студент от Кеймбридж, който публикува ръководство за катерене по фасадите на Тринити Колидж (на неговото име са девет подобни издания).
Джефри Уинтроп Янг и компания
Още преди него студентите практикували качване по покривите на университети и колежи, но именно Янг превръща това забавление в “официално” занимание. През 20-те години на XX век билдерингът е особено популярен в столицата на небостъргачите – Ню Йорк.
В рамките на 100 години урбанистично катерене са публикувани десетки отлични ръководства и книги, описващи изкачванията на световноизвестни сгради. Знакови имена в дисциплината са Ален Робер (който изкачи Бурдж Халифа), Дан Гудуин, известен като “СпайдърДан”, Джордж Уилиг и други.
Ален Робер, легенда в урбанистичното катерене
По света се провеждат състезания, като първото BUILDering World Championship е организирано в Германия през 2005 година.
Съществуваше ресурс , където се добавяха интересни обекти за катерене в Русия, но той вече е спрян. Ако знаете за подобни сайтове – споделете в коментарите.
Заради такъв екстремен билдеринг могат да ви наложат солидна глоба...
Топ-роупинг (Top rope climbing, top roping)
Стил на катерене, при който катерачът е обезопасен с въже, преминаващо през анкерна система от началото до края на трасето. В случай на падане катерачът е сигурен по време на цялото изкачване на къси участъци.
top-roping
Топ-роупинг дава възможност да преминете труден маршрут, след като предварително сте поставили анкери на върха (финала). Просто казано: стигате до върха по пешеходни пътеки или чрез скрeмблинг, поставяте анкер, прекарвате въжето през него и спускате двата края на въжето до подножието на скалата.
Един от вариантите за закрепване на анкери
Оборудването за топ-роупинг включва анкер, статично или low-stretch катерачно въже, карабинери и ремъци за анкер. Този стил катерене предполага изискване за малък опит в изкачвания, тренировки за правилно закрепване на анкери и работа с оборудване. Много алпинисти започват именно с топ-роупинг в рамките на катерачен зала.
Тренировката в стил топ-роупинг е подходяща за начинаещи и дори за деца
Lead climbing (катерене на трудност)
При тази техника на алпинизъм винаги има осигуряващ партньор, но няма предварително поставени анкери в края на маршрута – лид-клаймбингът е по-малко ограничен в сравнение с топ-роупинга.
lead climbing
Осигуряването в този стил е долно – често разполагането на горна осигуровка е невъзможно, а в спортния лид-клаймбинг това просто “не е състезателно”.
Катеренето на трудност е следващото ниво на умения след боулдъринг и топ-роупинг. В катерачните зали може да се упражнява умението за лид-клаймбинг с автоматична резервна защита. Видеото по-долу отлично илюстрира как се прави това в алпинистска зала:
Скрeмблинг (Scrambling)
Вид лесно катерене, междинна техника между планински туризъм и алпинизъм. Изкачването по пресечен терен може да се нарече скрeмблинг, ако не се използва специализирано алпинистко оборудване (или се използва само в специални случаи заради безопасността).
Scrambling
Алпинисткият скрeмблинг не минава без пикел, котки и каска, както и познания за тяхната употреба.
По скалата за трудност при изкачвания скрeмблингът има трети клас или лек по британската система на Ашън. Има пътеводители за скрeмблинг с описания на маршрути и препоръки.
Мултипитч (multi-pitch)
Техника за катерене в свръзка с опитен партньор по маршрут, разделен на няколко питча. Питчовете са необходими спирки по трасето за смяна на водача в свръзката, поставяне на междинни осигуровки, почивка и дори нощувка.
multi-pitch
Мултипитч се нарича всеки маршрут, чиято дължина е по-голяма от тази на едно въже.
Първи в свръзката обикновено върви човек, който не е професионалист, а след него вече следва лидерът на групата.
Соло катерене (Solo climbing)
matt bush free solo
Екстремно в чистия му вид. Стил на изкачване, при който спортистът не използва осигуровка, само магнезий за ръцете. Все пак има вариации:
- Соло с въже – минимална осигуровка в случай на падане, понякога с автоблокиране. Ако соло катерачът използва осигурително въже, се налага да премине участък от пътя три пъти, за да свали междинните закрепвания.
- Свободно соло без осигуровка, но може да има опъната мрежа или катерене над вода, при което падането може да се омекоти.
Надявам се, че краткото запознаване с основните стилове катерене е било вдъхновяващо. Начинаещият алпинист ще трябва да научи много правила, но има първа стъпка, която не може да бъде заменена – трябва да започне с безопасна катерачна зала и опитен инструктор до себе си. Успех!
